и надежда
Ръка протягам света да прегърна,
с добро сърце усмивка да зърна.
Ала намирам само остри слова, поглед студен, грях е това.
Слънчице има денем за нас, луната просветва, шепнейки с глас.
Мъки човешки нощем лекува, всеки е грешник, но нека сънува.
Таз утрин чиста мислите озарява, като водата бистра, небето засинява.
Първите сълзици вече се явяват, но с блага дума могат да се заличават.
Детенце нейде плаче - то е мъничко юначе!
Пак направил дяволия, свито там от страх умира.
Някой вика, спори, кара се с наслада. Нима това е човешката облага?!
Няма вече обич във сърцата. Къде изчезна топлотата на душата?!
Денят минава час след час,
а никого не чува своят глас...
Ръката ми протегната, вече омалява,
сърцето е засегнато, на вярата се уповава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Всички права запазени
