28 апр. 2007 г., 23:43

И накрая тя остана...

695 0 2
Той можеше да има всяка.
Обичаше да си играе с любовта,
но за него тя бе просто Непозната,
посещаваща го често във съня.
Безчувствен, арогантен и жесток,
умел ловец, оплитащ в мрежи своите жертви.
Нощта прекарваше с "Единствената",
а сутринта намираше поредна.
И всяка следваща в колекцията,
повярвала на ловката игра, безсилна ставаше,
погубена и винаги сама.
Потънал в океан от скръб,
която сам бе причинил, престана да лови,
защото любовта боли!

Животът бури бе поднесъл,
ветрове обричаха я в кръг порочен.
Любовта и беше като лятото -
нетърпеливо чакана и тъжно умираща.
Утрото, изпълнено с надежда,
денят - коварен и жесток,
нощта - удавена в сълзи-убийци,
поглъщащи мечтите във потоп.
И с всяка следваща"Любов"
по малко губеше от себе си.
И всяко следващо предателство
гасеше огъня в сърцето й.
Останала без сила, потъна в тъмните води,
закле се никога да не обича,
защото любовта боли!

И както винаги Съдбата урок
реши да им даде,
а вярата погубена
възкръсна в нейните ръце.
И той разбра какво е да обичаш,
а тя повярва в любовта.
Намериха причина да преминат
през всичко на света. И сгушени
в прегръдка нежна, останаха във вечността,
и клетва  дадоха да се обичат,
дори и след смъртта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неделина Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошлаи от мен мила!
    Желая ти творчески успех!
    Поздрави!
  • Добре дошла, Неделина!
    Успешен старт!
    Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...