Той можеше да има всяка.
Обичаше да си играе с любовта,
но за него тя бе просто Непозната,
посещаваща го често във съня.
Безчувствен, арогантен и жесток,
умел ловец, оплитащ в мрежи своите жертви.
Нощта прекарваше с "Единствената",
а сутринта намираше поредна.
И всяка следваща в колекцията,
повярвала на ловката игра, безсилна ставаше,
погубена и винаги сама.
Потънал в океан от скръб,
която сам бе причинил, престана да лови,
защото любовта боли!

Животът бури бе поднесъл,
ветрове обричаха я в кръг порочен.
Любовта и беше като лятото -
нетърпеливо чакана и тъжно умираща.
Утрото, изпълнено с надежда,
денят - коварен и жесток,
нощта - удавена в сълзи-убийци,
поглъщащи мечтите във потоп.
И с всяка следваща"Любов"
по малко губеше от себе си.
И всяко следващо предателство
гасеше огъня в сърцето й.
Останала без сила, потъна в тъмните води,
закле се никога да не обича,
защото любовта боли!

И както винаги Съдбата урок
реши да им даде,
а вярата погубена
възкръсна в нейните ръце.
И той разбра какво е да обичаш,
а тя повярва в любовта.
Намериха причина да преминат
през всичко на света. И сгушени
в прегръдка нежна, останаха във вечността,
и клетва  дадоха да се обичат,
дори и след смъртта!