28 abr 2007, 23:43

И накрая тя остана...

  Poesía
693 0 2
Той можеше да има всяка.
Обичаше да си играе с любовта,
но за него тя бе просто Непозната,
посещаваща го често във съня.
Безчувствен, арогантен и жесток,
умел ловец, оплитащ в мрежи своите жертви.
Нощта прекарваше с "Единствената",
а сутринта намираше поредна.
И всяка следваща в колекцията,
повярвала на ловката игра, безсилна ставаше,
погубена и винаги сама.
Потънал в океан от скръб,
която сам бе причинил, престана да лови,
защото любовта боли!

Животът бури бе поднесъл,
ветрове обричаха я в кръг порочен.
Любовта и беше като лятото -
нетърпеливо чакана и тъжно умираща.
Утрото, изпълнено с надежда,
денят - коварен и жесток,
нощта - удавена в сълзи-убийци,
поглъщащи мечтите във потоп.
И с всяка следваща"Любов"
по малко губеше от себе си.
И всяко следващо предателство
гасеше огъня в сърцето й.
Останала без сила, потъна в тъмните води,
закле се никога да не обича,
защото любовта боли!

И както винаги Съдбата урок
реши да им даде,
а вярата погубена
възкръсна в нейните ръце.
И той разбра какво е да обичаш,
а тя повярва в любовта.
Намериха причина да преминат
през всичко на света. И сгушени
в прегръдка нежна, останаха във вечността,
и клетва  дадоха да се обичат,
дори и след смъртта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неделина Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошлаи от мен мила!
    Желая ти творчески успех!
    Поздрави!
  • Добре дошла, Неделина!
    Успешен старт!
    Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...