28.04.2007 г., 23:43

И накрая тя остана...

690 0 2
Той можеше да има всяка.
Обичаше да си играе с любовта,
но за него тя бе просто Непозната,
посещаваща го често във съня.
Безчувствен, арогантен и жесток,
умел ловец, оплитащ в мрежи своите жертви.
Нощта прекарваше с "Единствената",
а сутринта намираше поредна.
И всяка следваща в колекцията,
повярвала на ловката игра, безсилна ставаше,
погубена и винаги сама.
Потънал в океан от скръб,
която сам бе причинил, престана да лови,
защото любовта боли!

Животът бури бе поднесъл,
ветрове обричаха я в кръг порочен.
Любовта и беше като лятото -
нетърпеливо чакана и тъжно умираща.
Утрото, изпълнено с надежда,
денят - коварен и жесток,
нощта - удавена в сълзи-убийци,
поглъщащи мечтите във потоп.
И с всяка следваща"Любов"
по малко губеше от себе си.
И всяко следващо предателство
гасеше огъня в сърцето й.
Останала без сила, потъна в тъмните води,
закле се никога да не обича,
защото любовта боли!

И както винаги Съдбата урок
реши да им даде,
а вярата погубена
възкръсна в нейните ръце.
И той разбра какво е да обичаш,
а тя повярва в любовта.
Намериха причина да преминат
през всичко на света. И сгушени
в прегръдка нежна, останаха във вечността,
и клетва  дадоха да се обичат,
дори и след смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неделина Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошлаи от мен мила!
    Желая ти творчески успех!
    Поздрави!
  • Добре дошла, Неделина!
    Успешен старт!
    Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...