7 дек. 2021 г., 13:52

И нека съм и стисната, и крива 

  Поэзия » Другая
233 1 3

Слепци сте. Слепотата ви кокоша,
е до носа. Пари, кавги, неща.
Продавате заблуди. Аз съм лоша,
брошурите рекламните не ща.

 

Космите под носа, поттта, прането,
лекарство против скука. Да, бе, да.
Не се гримирам, постя общо взето,
не ям боклуци. Ах, каква беда!

 

От "Ариел", "Персил" и други разни
изприщвам се и никнат ми пера.
Един въпрос усещам, че ви дразни:
Кирливите си ризи как пера?

 

Не ги пера, че нямам аз такива,
без "Допелхерц" сърцето ми тупти.
И нека съм и стисната, и крива,
Крила си имам, бели. Е, почти...

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • От едно пазаруване, сенсей - толкова. Радвам се, че те усмихнах, Иринче!
  • У! Не си... съвсем.
    А стихотворението е станало.
  • Усмихна ме, Наде! Да е хубав денят ти, много са хубави тези твои крила даже!
Предложения
: ??:??