И някак си е мрачен този ден
облечен целия във черен лен.
И някак си тъгата ме прегръща
гали, шепне и със злоба връща
на пътища от миналото заличени
до извори-мечти от мене спрени.
И някак си небето се разтваря,
а там долу - душата ми догаря
под тюркоазено зелените очи,
от който черен, едър дъжд вали.
И някак си наяве пак сънувам
в мъгли от спомени,че плувам
с протегнати напред ръце
и загледано в брега лице.
И някак си надеждата присяда
слагайки сърцето ми на клада
И някак си се радвам за това,
че жива е още моята душа.