Mariq_Vergova (Мария Вергова)
106 759
21 июл. 2010 г., 15:27

И няма нужда от "Обичам те!" 

  Поэзия » Любовная
1486 2 13

Навън се ражда бавно утринта,
в грижливи шепи Месеца загръща.
Заплела във косите си цветя,
Зората със земята се прегръща.

Събуждам се със първите лъчи -
в прозореца ми слънцето наднича.
Оглеждам се в любимите очи
и даже няма нужда от „Обичам те!".

Тъй сигурни са твоите ръце,
даряват ми най-нежната милувка!
Със чаша топло, сутрешно кафе
поднасяш ми и първата целувка.

Постелята - оазис от сатен,
с прегръдка изкусителна ни мами.
Обичай ме, обичай само мен!
И нека свята бъде любовта ни!

Оттатък, върху своето легло
спи нашето красиво, малко чудо.
Повярвай ми - и след години сто,
аз пак до тебе искам да се будя!

© Мария Вергова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??