И няма прокопсия, Боже
И няма прокопсия, няма,
небе, звезди и камънак,
но две липи, салкъм и мама,
и дърпат спомените пак,
невидима, но стоманена,
балканска нишка. Твърдоглав,
на чужда твърд и на колена
не пада българският нрав.
Дали ще смогна, ненагледна,
да седна пак на роден праг?
В очите как ще те погледна,
в бедняшкото ти рухо? Как?
И няма прокопсия, Боже
от българския ни инат,
пияни и дебелокожи
децата ти мъртвешки спят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
