8 нояб. 2021 г., 21:53  

И няма прокопсия, Боже 

  Поэзия » Философская, Гражданская
233 0 3

И няма прокопсия, няма,
небе, звезди и камънак,
но две липи, салкъм и мама,
и дърпат спомените пак,

невидима, но стоманена,
балканска нишка. Твърдоглав,
на чужда твърд и на колена
не пада българският нрав.

Дали ще смогна, ненагледна,
да седна пак на роден праг?
В очите как ще те погледна,
в бедняшкото ти рухо? Как?

И няма прокопсия, Боже
от българския ни инат,
пияни и дебелокожи
децата ти мъртвешки спят.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??