И няма прокопсия, няма,
небе, звезди и камънак,
но две липи, салкъм и мама,
и дърпат спомените пак,
невидима, но стоманена,
балканска нишка. Твърдоглав,
на чужда твърд и на колена
не пада българският нрав.
Дали ще смогна, ненагледна,
да седна пак на роден праг?
В очите как ще те погледна,
в бедняшкото ти рухо? Как?
И няма прокопсия, Боже
от българския ни инат,
пияни и дебелокожи
децата ти мъртвешки спят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
