12 окт. 2013 г., 19:16

И още нещо 

  Поэзия » Любовная
2301 0 10

 

 

Помниш ли ме? Зная, че ме помниш.

Как ли се забравя тишина?

Там, където някой те е стоплил,

винаги ухае на тъга.

Там, където някой те е чакал

пътищата още те следят,

опустяват гарите без влакове,

нощите отказват да заспят.

Страх те е навярно от сълзите ми -

аз не плача. Аз съм светлина.

Може би приличам на обичане,

но съм само полъх на жена.

Помниш ли? Усмивка, аромат,

слънчево усещане за нежност...

Другото е шепот в тишината,

спомен някакъв. И още нещо...

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??