12.10.2013 г., 19:16 ч.

И още нещо 

  Поезия » Любовна
2299 0 10

 

 

Помниш ли ме? Зная, че ме помниш.

Как ли се забравя тишина?

Там, където някой те е стоплил,

винаги ухае на тъга.

Там, където някой те е чакал

пътищата още те следят,

опустяват гарите без влакове,

нощите отказват да заспят.

Страх те е навярно от сълзите ми -

аз не плача. Аз съм светлина.

Може би приличам на обичане,

но съм само полъх на жена.

Помниш ли? Усмивка, аромат,

слънчево усещане за нежност...

Другото е шепот в тишината,

спомен някакъв. И още нещо...

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??