И още нещо
Помниш ли ме? Зная, че ме помниш.
Как ли се забравя тишина?
Там, където някой те е стоплил,
винаги ухае на тъга.
Там, където някой те е чакал
пътищата още те следят,
опустяват гарите без влакове,
нощите отказват да заспят.
Страх те е навярно от сълзите ми -
аз не плача. Аз съм светлина.
Може би приличам на обичане,
но съм само полъх на жена.
Помниш ли? Усмивка, аромат,
слънчево усещане за нежност...
Другото е шепот в тишината,
спомен някакъв. И още нещо...
© Яна Вълчева All rights reserved.
