22 мая 2008 г., 16:31

И пак ще търся новите посоки

1.2K 0 5
Тъжен свят -
без щастие и радост,
тъжен свят -
убита младост.
Изгубена душа
в търсене на правда,
отново няма кой да ме зарадва.
Сърце умряло
и мечти разбити,
няма нищо оцеляло
след сълзи отмити.
Щом в очите натъжени
няма я искрата,
мигом чувствата ранени
угасват в тъмнината.
Вените да срежа
или да опитам пак
всичко да зарежа
и да сложа край на този ад?
Няма начин да забравя
за каквото да говоря,
срещу спомена да се изправя -
нямам сили да го сторя.
Да желаеш нещо
силно, безрезервно,
да желаеш нещо,
да копнееш ежедневно.
Всяка нощ да го сънуваш,
всеки ден да го зовеш,
планове да си плануваш,
а накрая - да се предадеш...
След борби безмилостно жестоки,
целта отново няма да е моя
и пак ще търся новите посоки
без да знам какво ме чака зад завоя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...