22.05.2008 г., 16:31

И пак ще търся новите посоки

1.2K 0 5
Тъжен свят -
без щастие и радост,
тъжен свят -
убита младост.
Изгубена душа
в търсене на правда,
отново няма кой да ме зарадва.
Сърце умряло
и мечти разбити,
няма нищо оцеляло
след сълзи отмити.
Щом в очите натъжени
няма я искрата,
мигом чувствата ранени
угасват в тъмнината.
Вените да срежа
или да опитам пак
всичко да зарежа
и да сложа край на този ад?
Няма начин да забравя
за каквото да говоря,
срещу спомена да се изправя -
нямам сили да го сторя.
Да желаеш нещо
силно, безрезервно,
да желаеш нещо,
да копнееш ежедневно.
Всяка нощ да го сънуваш,
всеки ден да го зовеш,
планове да си плануваш,
а накрая - да се предадеш...
След борби безмилостно жестоки,
целта отново няма да е моя
и пак ще търся новите посоки
без да знам какво ме чака зад завоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...