May 22, 2008, 4:31 PM

И пак ще търся новите посоки

  Poetry » Love
1.2K 0 5
Тъжен свят -
без щастие и радост,
тъжен свят -
убита младост.
Изгубена душа
в търсене на правда,
отново няма кой да ме зарадва.
Сърце умряло
и мечти разбити,
няма нищо оцеляло
след сълзи отмити.
Щом в очите натъжени
няма я искрата,
мигом чувствата ранени
угасват в тъмнината.
Вените да срежа
или да опитам пак
всичко да зарежа
и да сложа край на този ад?
Няма начин да забравя
за каквото да говоря,
срещу спомена да се изправя -
нямам сили да го сторя.
Да желаеш нещо
силно, безрезервно,
да желаеш нещо,
да копнееш ежедневно.
Всяка нощ да го сънуваш,
всеки ден да го зовеш,
планове да си плануваш,
а накрая - да се предадеш...
След борби безмилостно жестоки,
целта отново няма да е моя
и пак ще търся новите посоки
без да знам какво ме чака зад завоя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...