Ще закрещя, но няма да заплача.
Като вълчица ще завия, диво.
С душа, като на пустинна роза,
с ухания на синя теменуга.
Такава ще ме помни вятърът,
отсял от мене грешки и неволи,
ще скита бос навярно в делника
сред хилядите ми въпроси.
Ще ме издига във пустинна буря,
и разлюлял косите ми, ще стене,
но няма да заплаче, даже вятърът
ще изсуши сълзите си във мене. ...