1 окт. 2012 г., 12:00

И пак за Луната 

  Поэзия » Другая
1216 0 23
И ПАК ЗА ЛУНАТА
Денят разказва приказка една -
как времето строи си мост невидим.
И как по него будната Луна
със ситни стъпки бърза да премине.
Туп-туп - и ей я по средата
на звездното безизразно небе.
Увисва там, на перилата,
със шепи Вечността гребе.
Разплисква я към синята планета.
Измива плахо тленните очи.
В съня на спящите безшумно шета, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Стоянова Все права защищены

Предложения
: ??:??