И пак за Луната
И ПАК ЗА ЛУНАТА
Денят разказва приказка една -
как времето строи си мост невидим.
И как по него будната Луна
със ситни стъпки бърза да премине.
Туп-туп - и ей я по средата
на звездното безизразно небе.
Увисва там, на перилата,
със шепи Вечността гребе.
Разплисква я към синята планета.
Измива плахо тленните очи.
В съня на спящите безшумно шета,
копнежите докосва със лъчи.
В кръвта им, в прилива прелива
небесна кротост, нежна тишина.
Човешки страхове приспива
във скута си от бяла светлина.
А после сяда и провесва ходилата -
съвсем като разбудено дете.
Свирука си тя Лунната соната.
Ефирен ангел стихове чете.
... Денят въздъхна, приказката свърши.
Сияйницата бърза пак да се покаже.
Най-палавият миг звезда откърши.
И се роди поет... Какво ли ще ни каже?
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
© Алина Стоянова All rights reserved.
