Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
1.10.2012 г., 12:00 ч.

И пак за Луната 

  Поезия » Друга
1163 0 23

      И  ПАК   ЗА   ЛУНАТА

                            

Денят разказва приказка една -

как времето строи си мост невидим.

И как по него будната Луна

със ситни стъпки бърза да премине.

 

Туп-туп - и ей я по средата

на звездното безизразно небе.

Увисва там, на  перилата,

със  шепи  Вечността   гребе.

 

Разплисква я към синята планета.

Измива плахо тленните очи.

В  съня на  спящите безшумно шета,

копнежите докосва със  лъчи.

 

В кръвта им, в  прилива  прелива

небесна  кротост, нежна тишина.

Човешки  страхове приспива

във  скута си  от бяла светлина.

 

А  после сяда и провесва ходилата -

съвсем като разбудено  дете.

Свирука си тя Лунната  соната.

Ефирен  ангел стихове  чете.

 

... Денят  въздъхна, приказката свърши.

Сияйницата  бърза  пак да се покаже.

Най-палавият миг звезда  откърши.

И  се  роди  поет... Какво  ли ще ни каже?

                

 

            ЧЕСТИТ  ПРАЗНИК!

 

© Алина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??