Защо ли се опитват някои глави
да ни вменят екшън роли луди
на забити километрични камъни?
Мъдро е да не ги съдим, нали?
Още по-мъдро е да им простим.
Ти… вече си почти на шестдесет,
догонвам те и аз вървя след теб.
Знаеш ли, с теб все още растем!
Със сантиметър, два на търпение,
със три - на прошка и смирение.
Отдавна нас ни е осенил инсайта
че е смешно да гоним Михаля.
Впрегнали сме неговата силица
в наследената от нас мелница.
А и на камъните километрични
найдохме им местенца почтени.
Мелят те на сговора брашното,
не ще ни ритне никой кросното.
Ей, в нощвите чевръсто омесих
за гладните топлички гевречета.
Хайде, покани ги на трапезата!
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Все права защищены