Dec 10, 2017, 9:35 PM

И поетите не гонят Михаля

728 0 0

 

 

Защо ли се опитват някои глави

да ни вменят екшън роли луди  

на забити километрични камъни?

Мъдро е да не ги съдим, нали?

Още по-мъдро е да им простим.

Ти… вече си почти на шестдесет,

догонвам те и аз вървя след теб.

Знаеш ли, с теб все още растем!

Със сантиметър, два на търпение,

със три - на прошка и смирение.

Отдавна нас ни е осенил инсайта

че е смешно да гоним Михаля.

Впрегнали сме неговата силица

в наследената от нас мелница.

А и на камъните километрични  

найдохме им местенца почтени.

Мелят те на сговора брашното,

не ще ни ритне никой кросното.  

Ей, в нощвите чевръсто омесих

за гладните топлички гевречета.

Хайде, покани ги на трапезата!

 

Самадхи
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...