И поетите не гонят Михаля

Защо ли се опитват някои глави

да ни вменят екшън роли луди  

на забити километрични камъни?

Мъдро е да не ги съдим, нали?

Още по-мъдро е да им простим.

Ти… вече си почти на шестдесет,

догонвам те и аз вървя след теб.

Знаеш ли, с теб все още растем!

Със сантиметър, два на търпение,

със три - на прошка и смирение.

Отдавна нас ни е осенил инсайта

че е смешно да гоним Михаля.

Впрегнали сме неговата силица

в наследената от нас мелница.

А и на камъните километрични  

найдохме им местенца почтени.

Мелят те на сговора брашното,

не ще ни ритне никой кросното.  

Ей, в нощвите чевръсто омесих

за гладните топлички гевречета.

Хайде, покани ги на трапезата!

Самадхи