16 дек. 2008 г., 15:24
И празникът ми днес ще е от празните...
И празникът ми днес ще е от празните...
Не ми е коледно.
По дяволите празникът!
Годината
отново се изтече...
Убит е даже на елхата
блясъкът.
Не ми се слуша
за мечти и за веселие...
И не, не гледай,
че така ти се усмихвам...
Не знаеш ли –
отдавна ми се плаче...
Звездите си окачвам –
като стигми.
Превръщам благослòви
във проклятия.
Не ме палù.
Отдавна вече восъкът
изстинал е
в отворените рани.
Най-страшната утеха са
прозорците
с измръзнали лица
(до посиняване).
Навикнах да живея с
чужди радости.
И празникът ми днес –
ще е
от празните.
Не ми е коледно.
Дванадесет удари.
И Нова е годината?
Едва ли...
© Елмира Митева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Познато чувство...
празно и предпразнично...
Поздравления за мъдростта! -
Прекрасен стих, дълбочина на усещането! Весели коледни празници ти пожелавам, Мира!
-
Много ми харесва!Силно чувство.
-
абсолютно!
Браво!
(а че си ползвала думата "навикнах" ме възрадва неимоверно)
-
Много, много хубав стих! Браво!
Прегръщам те и аз! -
И аз съм като теб...
И те обичам! -
Добър вечер!
Радвам се, че отново сте намерили време да спрете при мен!
Тома спомена за заглавието – мисля, че е прав, че може да се подбере по-добре, но не знам дали идеята ми е била разбрана правилно. Та, да поясня сега – преди време в разговор с човек, когото безкрайно уважавам, той ми каза: „Знаеш ли от какво идва думата „празник”? От „празен”... Та и аз така сега...
Еее, Доре Благодаря! И нали знаеш – онова, що е изгубено, ще се намери. И аз така – ще се намеря някой ден
Вани, вярно, че се позагубих, но имам нужда от малко дистанция... от всичко. Брей, чак не вярвах, че съм ви залипсвала
Веси – и на теб благодаря. И не, не е никак малко...
Ани – истини са си. И знам, че това не го усещам само аз.
Мъррр-мот, аз обичам празниците. Отделен въпрос е дали имам настроение за тях. А за болката – опитвам се бе, Мър – знаеш.
Въй, Тома, стреснàх се Чак да не повЕрва човек, ма и на мен ми се получава понякога 
А за заглавието – може би си прав. Нагоре обясних вече идеята си. Поздрав!
Нели, благодаря В интерес на истината, и вие ми липсвахте
Ани (Анета) – благодаря Прегръдка!
Митко – дано да се случи това с повода за ведрия стих. А дотогава сме на принципа „Чакай и се надявай...” И не само де...
Анна, благодаря ти и на теб!
Кремена – за мен е удоволствие да те видя под мой стих
Гери, както вече казах – аз обичам празниците. Просто като се насъберат повече негативни емоции и то в няколко последователни години, в един момент „избива”... нанякъде... А ти не се заблуждавай – Жоро (Смешко) ме е разбрал много добре и точно заради това му е такъв коментарът Аз него – също. Пък и той сам го каза – това съм си аз, в моя си стих Поздрав!
Благодаря ви и на вас – Еми, Васка, Славка, Катя, Таня Мезева и Таня Георгиева, Ивана, Магдалена, Александра, Бонка и Петя! Радвам се, че сте тук! Прегръщам ви!
П.П. Извинявам се за „оливането” и километричния коментар, ама... Знаете си ме
-
грешката е в моя телевизор
да живее душевния мазохизъм -
И аз не обичам празниците, също като теб. Прочела си ми мислите.
Въобще не съм съгласна със Смешко, че трябва да има и позитивна нотка. Пълни глупости!(да ме прощава). Това си е твоето чувство в определен епизод от живота ти. След като не си оцветила картината с позитивен нюанс, значи че наистина е нямало такъв. Не може цяла година човек да живее като куче, а в навечерието на празника да седне послушно и да слуша речта на Президента за надежда и мечти през Новата година. -
Пу, пу, пу, да не ти е уроки! Жесток стих! Браво!
-
Знаех си, че ще ми хареса щом вляза при теб. Отново чудесен стих!
-
Знам какво е да не ти е до празнуване!Силно написано!Прегръдка!
-
Днес го чета за втори път и още се чудя какво да напиша
Май е така, защото съм в такъв период и аз... Но ще се оправя, както и лирическата ти! -
Просто невероятно!
!!! -
Кънтиш предпразнично. А се чувстваше и отсъствието ти, Ели!
Но дори и Нова в старите одежди, на прага чука година цяла... -
Уау! Елмира? Естетично ненакъсан ритъм? Вери гуд.
Значи, може би е време, да почнеш да мислиш малко повече върху заглавията си. Хубав стих. -
!!!
Страшно ми хареса!Ама много!
Браво! -
Толкова ми прилегна на сърцето, че ми се дощя аз да съм го написала - де да можех! Поздравления и пожелание за обрат!
-
Прекрасни стихове!!!Поздравления!Коледа е повод да сме щастливи!Усмихни се
-
Великолепен стих!Поздравления!
-
много истинско...тъжно...но хубаво...
и аз така... -
И при мен е така...
-
Вярвай!
Не се надявай, а направи невъзможното възможно!
Прегръдка, с обич! -
Не знаеш ли –
отдавна ми се плаче...
... плачи... и такива хора има които не обичат празници на които им е все тая ... да не кажа че повечето сме така ... поне за себе си го твърдя ... но казвал съм ти го хиляди пъти ... и пак ще ти го кажа ... научи се да владееш болката си и в стиховете ти да има светлина и надежда ... и повярвай ми може да ти звучи повърхностно ... и като думи на човек който не би могъл да разбере болката ти ... но ... както и да е ... това си ти и твоята поезия е такава ...
егати и Мъррр-мота ...
-
"И Нова е годината?
Едва ли..."
Много добре пресъздадено чувство, което гнезди в много хора.
Въздействаш, Елмира, с истини! -
Елмира, звездичка си коледна... Усмихни се... Обичаме те... Малко ли е! Вдигам тост за стиха ти!!!
-
Много красиво написано!
-
И все пак си дай надежда!
Поздрави за хубавия стих! -
Натъжи ме!
Казват Нова година - нов късмет!
Идвай по-често, липсваш! -
Като балсам си, Елми!
Не се губи повече! -
Тук ме остави без думи...
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Доста точно...
Поздравявам те - страхотна поезия създаваш!