Dec 16, 2008, 3:24 PM

И празникът ми днес ще е от празните... 

  Poetry
2137 0 32

И празникът ми днес ще е от празните...

 

Не ми е коледно.

По дяволите празникът!

Годината

отново се изтече...

Убит е даже на елхата

блясъкът.

Не ми се слуша

за мечти и за веселие...

И не, не гледай,

че така ти се усмихвам...

Не знаеш ли –

отдавна ми се плаче...

Звездите си окачвам –

като стигми.

Превръщам благослòви

във проклятия.

Не ме палù.

Отдавна вече восъкът

изстинал е

в отворените рани.

Най-страшната утеха са

прозорците

с измръзнали лица

(до посиняване).

Навикнах да живея с

чужди радости.

И празникът ми днес –

ще е

от празните.

Не ми е коледно.

Дванадесет удари.

И Нова е годината?

Едва ли...

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тук просто стреляш с думите...
    Доста точно...
    Поздравявам те - страхотна поезия създаваш!
  • Познато чувство...
    празно и предпразнично...

    Поздравления за мъдростта!
  • Прекрасен стих, дълбочина на усещането! Весели коледни празници ти пожелавам, Мира!
  • Много ми харесва!Силно чувство.
  • абсолютно!
    Браво!

    (а че си ползвала думата "навикнах" ме възрадва неимоверно)

  • Много, много хубав стих! Браво!
    Прегръщам те и аз!
  • И аз съм като теб...
    И те обичам!
  • Добър вечер!
    Радвам се, че отново сте намерили време да спрете при мен!
    Тома спомена за заглавието – мисля, че е прав, че може да се подбере по-добре, но не знам дали идеята ми е била разбрана правилно. Та, да поясня сега – преди време в разговор с човек, когото безкрайно уважавам, той ми каза: „Знаеш ли от какво идва думата „празник”? От „празен”... Та и аз така сега...

    Еее, Доре Благодаря! И нали знаеш – онова, що е изгубено, ще се намери. И аз така – ще се намеря някой ден
    Вани, вярно, че се позагубих, но имам нужда от малко дистанция... от всичко. Брей, чак не вярвах, че съм ви залипсвала
    Веси – и на теб благодаря. И не, не е никак малко...
    Ани – истини са си. И знам, че това не го усещам само аз.
    Мъррр-мот, аз обичам празниците. Отделен въпрос е дали имам настроение за тях. А за болката – опитвам се бе, Мър – знаеш.
    Въй, Тома, стреснàх се Чак да не повЕрва човек, ма и на мен ми се получава понякога А за заглавието – може би си прав. Нагоре обясних вече идеята си. Поздрав!
    Нели, благодаря В интерес на истината, и вие ми липсвахте
    Ани (Анета) – благодаря Прегръдка!
    Митко – дано да се случи това с повода за ведрия стих. А дотогава сме на принципа „Чакай и се надявай...” И не само де...
    Анна, благодаря ти и на теб!
    Кремена – за мен е удоволствие да те видя под мой стих
    Гери, както вече казах – аз обичам празниците. Просто като се насъберат повече негативни емоции и то в няколко последователни години, в един момент „избива”... нанякъде... А ти не се заблуждавай – Жоро (Смешко) ме е разбрал много добре и точно заради това му е такъв коментарът Аз него – също. Пък и той сам го каза – това съм си аз, в моя си стих Поздрав!

    Благодаря ви и на вас – Еми, Васка, Славка, Катя, Таня Мезева и Таня Георгиева, Ивана, Магдалена, Александра, Бонка и Петя! Радвам се, че сте тук! Прегръщам ви!

    П.П. Извинявам се за „оливането” и километричния коментар, ама... Знаете си ме
  • грешката е в моя телевизор
    да живее душевния мазохизъм
  • И аз не обичам празниците, също като теб. Прочела си ми мислите.
    Въобще не съм съгласна със Смешко, че трябва да има и позитивна нотка. Пълни глупости!(да ме прощава). Това си е твоето чувство в определен епизод от живота ти. След като не си оцветила картината с позитивен нюанс, значи че наистина е нямало такъв. Не може цяла година човек да живее като куче, а в навечерието на празника да седне послушно и да слуша речта на Президента за надежда и мечти през Новата година.
  • Пу, пу, пу, да не ти е уроки! Жесток стих! Браво!
  • Знаех си, че ще ми хареса щом вляза при теб. Отново чудесен стих!
  • Знам какво е да не ти е до празнуване!Силно написано!Прегръдка!
  • Днес го чета за втори път и още се чудя какво да напиша
    Май е така, защото съм в такъв период и аз... Но ще се оправя, както и лирическата ти!
  • Просто невероятно!

    !!!
  • Кънтиш предпразнично. А се чувстваше и отсъствието ти, Ели!
    Но дори и Нова в старите одежди, на прага чука година цяла...
  • Уау! Елмира? Естетично ненакъсан ритъм? Вери гуд.
    Значи, може би е време, да почнеш да мислиш малко повече върху заглавията си. Хубав стих.
  • !!!
    Страшно ми хареса!Ама много!
    Браво!
  • Толкова ми прилегна на сърцето, че ми се дощя аз да съм го написала - де да можех! Поздравления и пожелание за обрат!
  • Прекрасни стихове!!!Поздравления!Коледа е повод да сме щастливи!Усмихни се
  • Великолепен стих!Поздравления!
  • много истинско...тъжно...но хубаво...
    и аз така...
  • И при мен е така...
  • Вярвай!
    Не се надявай, а направи невъзможното възможно!
    Прегръдка, с обич!
  • Не знаеш ли –
    отдавна ми се плаче...


    ... плачи... и такива хора има които не обичат празници на които им е все тая ... да не кажа че повечето сме така ... поне за себе си го твърдя ... но казвал съм ти го хиляди пъти ... и пак ще ти го кажа ... научи се да владееш болката си и в стиховете ти да има светлина и надежда ... и повярвай ми може да ти звучи повърхностно ... и като думи на човек който не би могъл да разбере болката ти ... но ... както и да е ... това си ти и твоята поезия е такава ...


    егати и Мъррр-мота ...

  • "И Нова е годината?
    Едва ли..."

    Много добре пресъздадено чувство, което гнезди в много хора.
    Въздействаш, Елмира, с истини!
  • Елмира, звездичка си коледна... Усмихни се... Обичаме те... Малко ли е! Вдигам тост за стиха ти!!!
  • Много красиво написано!
  • И все пак си дай надежда!
    Поздрави за хубавия стих!
  • Натъжи ме!
    Казват Нова година - нов късмет!
    Идвай по-често, липсваш!
  • Като балсам си, Елми!

    Не се губи повече!
  • Тук ме остави без думи...

    !!!
Random works
: ??:??