И празникът ми днес ще е от празните...
И празникът ми днес ще е от празните...
Не ми е коледно.
По дяволите празникът!
Годината
отново се изтече...
Убит е даже на елхата
блясъкът.
Не ми се слуша
за мечти и за веселие...
И не, не гледай,
че така ти се усмихвам...
Не знаеш ли –
отдавна ми се плаче...
Звездите си окачвам –
като стигми.
Превръщам благослòви
във проклятия.
Не ме палù.
Отдавна вече восъкът
изстинал е
в отворените рани.
Най-страшната утеха са
прозорците
с измръзнали лица
(до посиняване).
Навикнах да живея с
чужди радости.
И празникът ми днес –
ще е
от празните.
Не ми е коледно.
Дванадесет удари.
И Нова е годината?
Едва ли...
© Елмира Митева All rights reserved.
