28 мая 2009 г., 07:21  

И рече Господ Бог

686 0 5

И рече Господ бог
сред тази пустош:
"Дарявам те, дете,
със грешно тяло.
Пази го, научи се
да го слушаш,
угаждай му, но без
да му приставаш!

Помни, че твойта
мисия е друга!
Изпращам те
да служиш като брънка
в "Световната
космическа задруга
на съществата,
носещи разсъдък".

Целта ти е
и ти да се развиеш,
и твоите деца да имат шанса
да стават по-добри
и по-щастливи,
по-отговорни,
докато израснат.

По пътя неминуемо
ще срещаш зли сили
или просто твойте
не ще достигнат
да преминеш брода.
Помни - не срещу тях
и не по хода им,

напряко е брегът,
до който можеш
да пренесеш духа си
да въздигнеш!
А ако паднеш възнак
в изнемога,
стори така, че другите 
да го достигнат!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Публикувано във:

в-к Уикенд 4-10 март 2017

© e-Lit.info Сайт за литература, 2018

 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...