28 may 2009, 7:21  

И рече Господ Бог

  Poesía » Otra
687 0 5

И рече Господ бог
сред тази пустош:
"Дарявам те, дете,
със грешно тяло.
Пази го, научи се
да го слушаш,
угаждай му, но без
да му приставаш!

Помни, че твойта
мисия е друга!
Изпращам те
да служиш като брънка
в "Световната
космическа задруга
на съществата,
носещи разсъдък".

Целта ти е
и ти да се развиеш,
и твоите деца да имат шанса
да стават по-добри
и по-щастливи,
по-отговорни,
докато израснат.

По пътя неминуемо
ще срещаш зли сили
или просто твойте
не ще достигнат
да преминеш брода.
Помни - не срещу тях
и не по хода им,

напряко е брегът,
до който можеш
да пренесеш духа си
да въздигнеш!
А ако паднеш възнак
в изнемога,
стори така, че другите 
да го достигнат!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във:

в-к Уикенд 4-10 март 2017

© e-Lit.info Сайт за литература, 2018

 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...