vega666 (Младен Мисана)
1668 14284
23 апр. 2015 г., 15:50

И се усмихвай за скалпa... 

  Поэзия » Любовная
1059 1 16

 

Бяхме стигнали до звездите щастливи.
Но ти поиска така:
Да слезем от звездните гриви,
за да потеглим пеша...
Не ти се сърдя - съвсем сама го реши.
Мен дори не попита - в пътеките кални,
болката колко много боли.
Болката от толкоз много любови,
събрана в болка една,
как адски душата трови
с мъка и самота.
Бъди днес по-силната...
тази, която печели.
За теб от небето даже
награда ще се намери.
И се усмихвай за скалпа
(там под елечето шито)
в спомена кърваво капещ
и риещ сърцето с копита.
Победата ти я давам.
Вземи я, но май не разбра,
че победители никога няма
в тази жестока игра...

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Кръстина, за хубавия стихотворен коментар и за казаното за мен. Дано заслужавам поне 5 процента от похвалите ти - ще е добре!

    Благодаря ви от сърце, rocksky, Калояне, Адажиото и Василе!

    Специална благодарност за хубавата музика, Лейди Фокс! Бих казал, че имате свръхсензитивен усет. Днес се почувствах наистина самотен мъж и песента ми прозвуча донякъде пророчески!

    Весели празници на всеки един от вас, приятели и колеги по перо!
  • "Победата ти я давам.
    Вземи я, но май не разбра,
    че победители никога няма
    в тази жестока игра..."

    Поздравления! Много добра творба!
  • "Дъжд от огнени стрели,
    на амурчета вали,
    някой каза, че боли
    и дъждът го съжали,
    но разбра, че без стрели,
    много повече боли..."

    Поздрави и от мен Мисана, както винаги
    уникален стих, уникално сътворен от
    уникален поет! Бъди!
  • Лейди, много ме зарадва с посещението си и с тези хубави мисли. Не знаех тази точна формулировка на Шилер. Очарован съм.
    Права си за всичко казано за любовта. Всъщност, кой от нас знае точно какво е любовта? В човешкия живот на пръсти се броят случаите, когато изпитваме истинска любов. И все пак щастливци са онези, които са имали това усещане. Защото мнозина не я срещат нито веднъж. И тук древните гърци са прави, че има богиня на любовта и тя решава кои да осени и свърже с това чувство. Пазя се от големи заключения и да заема твърда позиция в разбиранията си за любовта. Затова се пазя въобще от такива разбирания. А теб искам да поздравя с малко музика,
    чрез любимата си певица Мина Мазини и с оригиналния изпълнител на песента "Безкрайността" - Джони Дорели:

    https://www.youtube.com/watch?v=rg5Juw9Ph2s

    https://www.youtube.com/watch?v=U2SprEZGrvw

    Желая ти много хубав ден и възвишено настроение!

    Мерси, Руми! Много е хубав коментарът ти. Да, в любовта е така - падаме от гривите на звездите върху калните земни пътища. Много късно осъзнаваме какво сме имали. Обикновено, когато го изгубим. Любовта не търпи категоричност. Тя е по-мека от водата. Тя е суперфлуид - подобен на розова мъгла, който ни обгръща - но вътре в сърцата ни!

    Поздравявам те с едно изпълнение на песента "Love story" на Джони Дорели, певец с кадифено мек и лиричен глас:

    https://www.youtube.com/watch?v=BramU-rjBW4

    и с любимата си италианска естрадна песен:

    https://www.youtube.com/watch?v=FdPvG3RXxGM

    Желая ти много хубав ден и ново вдъхновение!
  • Младене, толкова ясно и точно си го описал!
    Човешките стремежи понякога са безумни!
    Каквото и да сме постигнали, неразумните ни постъпки, алчноста и гордоста го погубват: "Бяхме стигнали до звездите щастливи"...
    Добре е, ако хората успеят да разберат кога и как да спрат!
    А толкова е жалко, че и в любовта често се получава така!
    Приеми и моите поздрави за стиха, който ме докосна!
  • Благодаря за високата ти оценка, Рамби! Много мило от твоя страна, че хареса тези семпли редове. Трогна ме.

    Благодаря ти от сърце, Доче! Какви силни и драматични редове поднасяш в стихотворна форма. Сентенциално звучащи и завладяващи. За теб няма тайни в поезията!

    Мерси, Чарлийз! Искрено ме зарадва с посещението си и с този си коментар.
    Лек и успешен нов ден!
  • Когато се разделят разстояния
    и погледи се разминават гърбом.
    Когато общото от гняв изгаря,
    а резултатът е венец от тръни...
    Въпросът е като стрела в сърцето:
    Къде отиде любовта? Била ли е?
    Изгря във вторник и залезе в петък.
    И се превърна в прах и самота...

    Аплодисменти въпреки тъжните ноти,прочетох с удоволствие!
  • Благодаря за вниманието и коментара ти, Кети и съм трогнат от посещението! Нямам какво повече да добавя към казаното от теб.

    Мерси, Ирена! Всеки край е хроника за една предизвестена смърт. Затова е най-добре любовта да е безкрайна!
  • Краят често е предизвестен! Но винаги боли!
    Поздрави, Мисана!
  • Това вече не го разбирам. Защо трябва да превръщаме любовта във война? Кое тогава й е хубавото? Според мен, Младене, мисълта ти не се тълкува точно от читателите, или пък не е точно изразена. Войната, играта жестока започва тогава, когато любовта си е отишла. Обичащите се хора не играят жестоки игри, те просто се обичат и обикновено са много нещастни...
  • Благодаря ви за вниманието и за хубавите думи, Никола, Рени, Мая, Василке, Любомира и Елица. Трогнат съм и ви поздравявам с малко музика:

    https://www.youtube.com/watch?v=QsawHcNnVsw

    Мерси и на теб (Х)Ангар! Мисля, че недоумението ти идва от факта, че като бивш военен влагаш твърде конкретен смисъл в думата битка. Може би за теб битка е това, което се случва в момента на територията на Украйна и нищо друго. Що се касае до шаха, той съвсем не е обикновена игра, както го наричаш. Когато бях в казармата играех без да гледам таблото /т.е. blind/ на на 3-ма офицери едновременно, под бдителния поглед на един полковник - командир на поделението, в което служих и си изкарах 10 дни домашен отпуск, като ги отупах. И те като теб смятаха шаха за обикновена игра, но съм убеден, че ако са живи и досега разправят необикновени неща за този случай, когато бяха потърпевши.

    Приятна вечер! И отвори вратите си широко за по-нова техника!
  • С МАЯ.
    Поздравления за избраната тема и за постигнатите внушения!
  • Абе аз ли съм най-простия, само аз ли не разбирам каква е тази "жестока игра", в която НИКОГА няма победител?
    Ако е нещо от обикновените игри - шах, табла, победител обикновено има.
    Ако става въпрос за битка, коя от битките е жестока? Тази между живота и смъртта, но и там има победител, безсмъртни няма.
    Ако става въпрос за любовта, там пък обикновено победителите са двама - "тя в равна степен награждава и този, който побеждава,и този, който пада в плен".
    Пък и другите неща ми са неясни. За кой скалп става въпрос? За твоя, на лирическия? Но как ти го е взела, нали битка не сте водили, тя просто е пожелала "да слезете от звездите" - може би при народа, може би на земята, може би просто да походите пеша.
    Любопитно ще ми бъде някой да разтълкува метафорите.
  • С Никола! Никой не печели, а губи в тази игра.Раздялата не решава много неща. Харесах!
  • Прелюдия на битката - слизането от звездните мечтания
    "Да слезем от звездните гриви," битката е в разгара си когато
    "за да потеглим пеша... " - За достоен победител се изисква и достоен съперник. Поздравления, Мисана и хубав ден от мен!П.П. Пропуснах да кажа, че много ми хареса наистина стихотворението ти!
  • Тоз път съм първи на пистата за коментари.И тук си на ниво,Младене!
    Харесах си най-много мисълта накрая:
    "Победата ти я давам.
    Вземи я, но май не разбра,
    че победители никога няма
    в тази жестока игра..."
    И двамата губят в една или друга степен.
    Харесах и оценявам работата високо!
    Поздрави от мен и хубав ден!
Предложения
: ??:??