23.04.2015 г., 15:50 ч.
И се усмихвай за скалпa...
Бяхме стигнали до звездите щастливи.
Но ти поиска така:
Да слезем от звездните гриви,
за да потеглим пеша...
Не ти се сърдя - съвсем сама го реши.
Мен дори не попита - в пътеките кални,
болката колко много боли.
Болката от толкоз много любови,
събрана в болка една,
как адски душата трови
с мъка и самота.
Бъди днес по-силната...
тази, която печели.
За теб от небето даже
награда ще се намери.
И се усмихвай за скалпа
(там под елечето шито)
в спомена кърваво капещ
и риещ сърцето с копита.
Победата ти я давам.
Вземи я, но май не разбра,
че победители никога няма
в тази жестока игра...
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Победата ти я давам.
Вземи я, но май не разбра,
че победители никога няма
в тази жестока игра..."
Поздравления! Много добра творба! -
"Дъжд от огнени стрели,
на амурчета вали,
някой каза, че боли
и дъждът го съжали,
но разбра, че без стрели,
много повече боли..."
Поздрави и от мен Мисана, както винаги
уникален стих, уникално сътворен от
уникален поет! Бъди! -
Лейди, много ме зарадва с посещението си и с тези хубави мисли. Не знаех тази точна формулировка на Шилер. Очарован съм.
Права си за всичко казано за любовта. Всъщност, кой от нас знае точно какво е любовта? В човешкия живот на пръсти се броят случаите, когато изпитваме истинска любов. И все пак щастливци са онези, които са имали това усещане. Защото мнозина не я срещат нито веднъж. И тук древните гърци са прави, че има богиня на любовта и тя решава кои да осени и свърже с това чувство. Пазя се от големи заключения и да заема твърда позиция в разбиранията си за любовта. Затова се пазя въобще от такива разбирания. А теб искам да поздравя с малко музика,
чрез любимата си певица Мина Мазини и с оригиналния изпълнител на песента "Безкрайността" - Джони Дорели:
https://www.youtube.com/watch?v=rg5Juw9Ph2s
https://www.youtube.com/watch?v=U2SprEZGrvw
Желая ти много хубав ден и възвишено настроение!
Мерси, Руми! Много е хубав коментарът ти. Да, в любовта е така - падаме от гривите на звездите върху калните земни пътища. Много късно осъзнаваме какво сме имали. Обикновено, когато го изгубим. Любовта не търпи категоричност. Тя е по-мека от водата. Тя е суперфлуид - подобен на розова мъгла, който ни обгръща - но вътре в сърцата ни!
Поздравявам те с едно изпълнение на песента "Love story" на Джони Дорели, певец с кадифено мек и лиричен глас:
https://www.youtube.com/watch?v=BramU-rjBW4
и с любимата си италианска естрадна песен:
https://www.youtube.com/watch?v=FdPvG3RXxGM
Желая ти много хубав ден и ново вдъхновение! -
Младене, толкова ясно и точно си го описал!
Човешките стремежи понякога са безумни!
Каквото и да сме постигнали, неразумните ни постъпки, алчноста и гордоста го погубват: "Бяхме стигнали до звездите щастливи"...
Добре е, ако хората успеят да разберат кога и как да спрат!
А толкова е жалко, че и в любовта често се получава така!
Приеми и моите поздрави за стиха, който ме докосна! -
Благодаря за високата ти оценка, Рамби! Много мило от твоя страна, че хареса тези семпли редове. Трогна ме.
Благодаря ти от сърце, Доче! Какви силни и драматични редове поднасяш в стихотворна форма. Сентенциално звучащи и завладяващи. За теб няма тайни в поезията!
Мерси, Чарлийз! Искрено ме зарадва с посещението си и с този си коментар.
Лек и успешен нов ден! -
Когато се разделят разстояния
и погледи се разминават гърбом.
Когато общото от гняв изгаря,
а резултатът е венец от тръни...
Въпросът е като стрела в сърцето:
Къде отиде любовта? Била ли е?
Изгря във вторник и залезе в петък.
И се превърна в прах и самота...
Аплодисменти въпреки тъжните ноти,прочетох с удоволствие! -
Благодаря за вниманието и коментара ти, Кети и съм трогнат от посещението! Нямам какво повече да добавя към казаното от теб.
Мерси, Ирена! Всеки край е хроника за една предизвестена смърт. Затова е най-добре любовта да е безкрайна! -
Краят често е предизвестен! Но винаги боли!
Поздрави, Мисана! -
Това вече не го разбирам. Защо трябва да превръщаме любовта във война? Кое тогава й е хубавото? Според мен, Младене, мисълта ти не се тълкува точно от читателите, или пък не е точно изразена. Войната, играта жестока започва тогава, когато любовта си е отишла. Обичащите се хора не играят жестоки игри, те просто се обичат и обикновено са много нещастни...
-
Благодаря ви за вниманието и за хубавите думи, Никола, Рени, Мая, Василке, Любомира и Елица. Трогнат съм и ви поздравявам с малко музика:
https://www.youtube.com/watch?v=QsawHcNnVsw
Мерси и на теб (Х)Ангар! Мисля, че недоумението ти идва от факта, че като бивш военен влагаш твърде конкретен смисъл в думата битка. Може би за теб битка е това, което се случва в момента на територията на Украйна и нищо друго. Що се касае до шаха, той съвсем не е обикновена игра, както го наричаш. Когато бях в казармата играех без да гледам таблото /т.е. blind/ на на 3-ма офицери едновременно, под бдителния поглед на един полковник - командир на поделението, в което служих и си изкарах 10 дни домашен отпуск, като ги отупах. И те като теб смятаха шаха за обикновена игра, но съм убеден, че ако са живи и досега разправят необикновени неща за този случай, когато бяха потърпевши.
Приятна вечер! И отвори вратите си широко за по-нова техника! -
С МАЯ.
Поздравления за избраната тема и за постигнатите внушения! -
Абе аз ли съм най-простия, само аз ли не разбирам каква е тази "жестока игра", в която НИКОГА няма победител?
Ако е нещо от обикновените игри - шах, табла, победител обикновено има.
Ако става въпрос за битка, коя от битките е жестока? Тази между живота и смъртта, но и там има победител, безсмъртни няма.
Ако става въпрос за любовта, там пък обикновено победителите са двама - "тя в равна степен награждава и този, който побеждава,и този, който пада в плен".
Пък и другите неща ми са неясни. За кой скалп става въпрос? За твоя, на лирическия? Но как ти го е взела, нали битка не сте водили, тя просто е пожелала "да слезете от звездите" - може би при народа, може би на земята, може би просто да походите пеша.
Любопитно ще ми бъде някой да разтълкува метафорите. -
С Никола! Никой не печели, а губи в тази игра.Раздялата не решава много неща. Харесах!
-
Прелюдия на битката - слизането от звездните мечтания
"Да слезем от звездните гриви," битката е в разгара си когато
"за да потеглим пеша... " - За достоен победител се изисква и достоен съперник. Поздравления, Мисана и хубав ден от мен!П.П. Пропуснах да кажа, че много ми хареса наистина стихотворението ти! -
Тоз път съм първи на пистата за коментари.И тук си на ниво,Младене!
Харесах си най-много мисълта накрая:
"Победата ти я давам.
Вземи я, но май не разбра,
че победители никога няма
в тази жестока игра..."
И двамата губят в една или друга степен.
Харесах и оценявам работата високо!
Поздрави от мен и хубав ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ви от сърце, rocksky, Калояне, Адажиото и Василе!
Специална благодарност за хубавата музика, Лейди Фокс! Бих казал, че имате свръхсензитивен усет. Днес се почувствах наистина самотен мъж и песента ми прозвуча донякъде пророчески!
Весели празници на всеки един от вас, приятели и колеги по перо!