23.04.2015 г., 15:50

И се усмихвай за скалпa...

1.3K 1 16

 

Бяхме стигнали до звездите щастливи.
Но ти поиска така:
Да слезем от звездните гриви,
за да потеглим пеша...
Не ти се сърдя - съвсем сама го реши.
Мен дори не попита - в пътеките кални,
болката колко много боли.
Болката от толкоз много любови,
събрана в болка една,
как адски душата трови
с мъка и самота.
Бъди днес по-силната...
тази, която печели.
За теб от небето даже
награда ще се намери.
И се усмихвай за скалпа
(там под елечето шито)
в спомена кърваво капещ
и риещ сърцето с копита.
Победата ти я давам.
Вземи я, но май не разбра,
че победители никога няма
в тази жестока игра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Кръстина, за хубавия стихотворен коментар и за казаното за мен. Дано заслужавам поне 5 процента от похвалите ти - ще е добре!

    Благодаря ви от сърце, rocksky, Калояне, Адажиото и Василе!

    Специална благодарност за хубавата музика, Лейди Фокс! Бих казал, че имате свръхсензитивен усет. Днес се почувствах наистина самотен мъж и песента ми прозвуча донякъде пророчески!

    Весели празници на всеки един от вас, приятели и колеги по перо!
  • "Победата ти я давам.
    Вземи я, но май не разбра,
    че победители никога няма
    в тази жестока игра..."

    Поздравления! Много добра творба!
  • "Дъжд от огнени стрели,
    на амурчета вали,
    някой каза, че боли
    и дъждът го съжали,
    но разбра, че без стрели,
    много повече боли..."

    Поздрави и от мен Мисана, както винаги
    уникален стих, уникално сътворен от
    уникален поет! Бъди!
  • Лейди, много ме зарадва с посещението си и с тези хубави мисли. Не знаех тази точна формулировка на Шилер. Очарован съм.
    Права си за всичко казано за любовта. Всъщност, кой от нас знае точно какво е любовта? В човешкия живот на пръсти се броят случаите, когато изпитваме истинска любов. И все пак щастливци са онези, които са имали това усещане. Защото мнозина не я срещат нито веднъж. И тук древните гърци са прави, че има богиня на любовта и тя решава кои да осени и свърже с това чувство. Пазя се от големи заключения и да заема твърда позиция в разбиранията си за любовта. Затова се пазя въобще от такива разбирания. А теб искам да поздравя с малко музика,
    чрез любимата си певица Мина Мазини и с оригиналния изпълнител на песента "Безкрайността" - Джони Дорели:

    https://www.youtube.com/watch?v=rg5Juw9Ph2s

    https://www.youtube.com/watch?v=U2SprEZGrvw

    Желая ти много хубав ден и възвишено настроение!

    Мерси, Руми! Много е хубав коментарът ти. Да, в любовта е така - падаме от гривите на звездите върху калните земни пътища. Много късно осъзнаваме какво сме имали. Обикновено, когато го изгубим. Любовта не търпи категоричност. Тя е по-мека от водата. Тя е суперфлуид - подобен на розова мъгла, който ни обгръща - но вътре в сърцата ни!

    Поздравявам те с едно изпълнение на песента "Love story" на Джони Дорели, певец с кадифено мек и лиричен глас:

    https://www.youtube.com/watch?v=BramU-rjBW4

    и с любимата си италианска естрадна песен:

    https://www.youtube.com/watch?v=FdPvG3RXxGM

    Желая ти много хубав ден и ново вдъхновение!
  • Младене, толкова ясно и точно си го описал!
    Човешките стремежи понякога са безумни!
    Каквото и да сме постигнали, неразумните ни постъпки, алчноста и гордоста го погубват: "Бяхме стигнали до звездите щастливи"...
    Добре е, ако хората успеят да разберат кога и как да спрат!
    А толкова е жалко, че и в любовта често се получава така!
    Приеми и моите поздрави за стиха, който ме докосна!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...