Бяхме стигнали до звездите щастливи.
Но ти поиска така:
Да слезем от звездните гриви,
за да потеглим пеша...
Не ти се сърдя - съвсем сама го реши.
Мен дори не попита - в пътеките кални,
болката колко много боли.
Болката от толкоз много любови,
събрана в болка една,
как адски душата трови
с мъка и самота.
Бъди днес по-силната...
тази, която печели.
За теб от небето даже
награда ще се намери.
И се усмихвай за скалпа
(там под елечето шито)
в спомена кърваво капещ
и риещ сърцето с копита.
Победата ти я давам.
Вземи я, но май не разбра,
че победители никога няма
в тази жестока игра...
© Младен Мисана All rights reserved.
Благодаря ви от сърце, rocksky, Калояне, Адажиото и Василе!
Специална благодарност за хубавата музика, Лейди Фокс! Бих казал, че имате свръхсензитивен усет. Днес се почувствах наистина самотен мъж и песента ми прозвуча донякъде пророчески!
Весели празници на всеки един от вас, приятели и колеги по перо!