Бяхме стигнали до звездите щастливи.
Но ти поиска така:
Да слезем от звездните гриви,
за да потеглим пеша...
Не ти се сърдя - съвсем сама го реши.
Мен дори не попита - в пътеките кални,
болката колко много боли.
Болката от толкоз много любови,
събрана в болка една,
как адски душата трови
с мъка и самота.
Бъди днес по-силната... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up