И ще го моля да не си отива
Пак вслушвам се във този късен дъжд,
приспивно зад стъклото който шушне...
Да можех да го разбера веднъж,
какво ми казва с хладните си устни?...
Дали във тъмното не ми шепти
за ласката на пролетния вятър
от сън която буди младите треви
и посевите, спящи във земята?...
За птиците ли ми разказва той,
които време е да се завръщат,
или за оня страховит порой,
отнесъл хора, и мечти, и къщи?...
А може би разказва ми дъждът,
че в някоя прекрасна лятна вечер,
когато и цветя, и птици спят,
при мен ще дойдеш много отдалече?...
Ще грейне в светлина светът навън
от любовта, при мен внезапно спряла...
Ще бъде най-красивият ми сън!...
А ти ще бъдеш истинска и в бяло!...
Дали това разказва този дъжд?
Едва ли някога ще го узная!...
Но убеждавал съм се не веднъж -
на всички приказки е хубав краят!...
Затуй щом в утрото си тръгне пак
и се сбогува с мене мълчаливо,
ще го настигна до самия праг
и ще го моля да не си отива!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
