19 янв. 2024 г., 17:42  

И сивото понякога е цвят

545 9 20

И СИВОТО ПОНЯКОГА Е ЦВЯТ

 

Тъгата в моя дом се настани

и всичко се обагри в тъмносиво  –

фотьойлите, смълчаните стени.

А парадоксът е, че ми отива  –

 

на мислите, на чувствата, страстта,

които уж угаснаха без време.
Но в тази скромна, тиха красота

уютно споменът за слънце дреме.

 

И знам, че някой ден ще ме спаси

от сладката заблуда в будна кома,

ще заличи следите на погрома  –

 

и с лъч, заплетен в моите коси,

ще мине през сърдечните разломи

и ще изтрие пропастта огромна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Дани.
  • Аз като един пълен лаик относно способите в стихописането, без да правя критични анализи относно ямб, хореи, двуримни октави, амфибрахий или хореи, усещам творбите единствено с душата си! Накарат ли ме да потръпна при прочита, насълзят ли ми се очите, усетя ли музиката, ритмиката и най-вече смисъла и посланията, значи са истински, а не натъкмени! А твоите за мен са едни от най-грамотните и въздействащи, Валка и за това винаги си ги слагам в любими!
  • Няма да коментирам нюансите на сивото. Ще кажа само, че "споменът за слънце" скоро ще се събуди и това придава невероятно красив цветен отенък на произведението! Поздравления, Валя, много ми хареса!
  • Тук не се водят битки и спорове. Назовал съм някои безспорни факти. Никой не ги оспорва. Между другото, добре си е справила с петостъпния ямб. Това е преобладаващият и препоръчителният размер в сонетите. Творбата не губи нищо от безупречния ритъм. Когато става дума за строга форма, е повече от задължителен.
    Моите прочити са предложения. Всеки е свободен да ги взима под внимание или не. Не ги натрапвам на никого. Споделям ги понякога в лични съобщения. В повечето случаи ги намират за полезни и ми благодарят. Те всеки път са различни. Съдържат конкретни примери от различни творби, от които са породени и това ги прави уникални.
  • Виждала съм я тази игла, Бела, успява да закърпи пукнатините, че и белег не остава

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...