И след нас
Ще долетяват птиците напролет,
гнезда да свият, челяд да завъдят,
денят в зората ще възкръсва след нощта,
а залезите ще горят с предчувствие за страст.
Ще доузряват лете ниви житозлатни,
есента ще се налива с плод и благодат,
а птичите ята на юг ще си отиват,
за да се връщат догодина... пак и пак...
На зимата в девствената белота
душата ще се къпе и отмива грехове,
и доверчива и наивна – вечното дете,
обречена отново и отново ще поема
да прекосява океани и катери върхове.
Невидимо оставя всеки своя отпечатък
записано във времето, а то предава
го на вечната Земя, за да я има,
за да не спира и за миг дори
в лудешкия си бяг да се върти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
