7 янв. 2018 г., 21:07

...и стара като света

1K 0 0

Да се събудиш в онзи миг на вечност,

в който забравата забих на клечка

и когато бавно усмивката осъзнаеш,

изгаряш като факел в безкрая.

Да погинеш сред думи, лъжи и закани,

да останеш с две неистини от тебе само избрани,

а после като сянка да напуснеш света –

в дим и огън насред черна кухота.

Да застилаш пътя си с плесен,

с ярост избождаш взора отнесен –

ярост аморфна като бледа зора, 

ярост гореща и стара като света...

 

06.01.2018 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teddy Daniel K. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....