Да се събудиш в онзи миг на вечност,

в който забравата забих на клечка

и когато бавно усмивката осъзнаеш,

изгаряш като факел в безкрая.

Да погинеш сред думи, лъжи и закани,

да останеш с две неистини от тебе само избрани,

а после като сянка да напуснеш света –

в дим и огън насред черна кухота.

Да застилаш пътя си с плесен,

с ярост избождаш взора отнесен –

ярост аморфна като бледа зора, 

ярост гореща и стара като света...

06.01.2018