21 авг. 2008 г., 10:19

И старата песен върти се, върти... 

  Поэзия
5.0 / 5
640 0 11
Разбих си главата в стената,
сега събирам парчета мечти.
От тях си порязах ръката
и всичко във мене души ме, боли.
В тъмното спотайвам се безумна,
но повече харесва ми така.
От светлината свива се душата
и тръпки полазват ме в разплата.
Железни обръчи стягат главата ми,
а ледът все се мъчи да впримчи сърцето ми.
По пътя спъват ме бурени, тръни,
а часовникът не помръдва стрелките за мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Предложения
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...

Ещё произведения »