21 авг. 2008 г., 10:19
Разбих си главата в стената,
сега събирам парчета мечти.
От тях си порязах ръката
и всичко във мене души ме, боли.
В тъмното спотайвам се безумна,
но повече харесва ми така.
От светлината свива се душата
и тръпки полазват ме в разплата.
Железни обръчи стягат главата ми,
а ледът все се мъчи да впримчи сърцето ми.
По пътя спъват ме бурени, тръни,
а часовникът не помръдва стрелките за мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация