pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
21 ago 2008, 10:19

И старата песен върти се, върти... 

  Poesía
610 0 11

Разбих си главата в стената,

сега събирам парчета мечти.

От тях си порязах ръката

и всичко във мене души ме, боли.

В тъмното спотайвам се безумна,

но повече харесва ми така.

От светлината свива се душата

и тръпки полазват ме в разплата.

Железни обръчи стягат главата ми,

а ледът все се мъчи да впримчи сърцето ми.

По пътя спъват ме бурени, тръни,

а часовникът не помръдва стрелките за мен.

Отровен бръшлян се е вплел във косата ми,

а устата пресъхна от думи неказани.

По дяволите, всичко ми е тясно,

окови стягат ми душата,

очите къпят се във самотата,

копнея силно тишината...

 

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??