6 июл. 2011 г., 23:43

И съм толкова, колкото виждаш

1.4K 0 19

Аз не мога така като тебе,
мен от друго тесто са ме месили.
Явно имам различни потребности -
да преправям най-трудното в лесно.

Нямам нужда да бъда превземана,
да ме дялаш, рисуваш, иззиждаш...
Аз съм, дето избра и те взе.
И съм толкова, колкото виждаш.

Аз не ровя да търся съкровища
под страхливата мъжка суетност.
Не подхвърлям любов като помощи -
аз обичам  банално, по женски.

И когато се спънеш в очите ми,
да откриеш оазис сред зноя.
Погледни - нямам много за даване.
Но каквото го имам, е твое.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мачикян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...