Jul 6, 2011, 11:43 PM
И съм толкова, колкото виждаш
Аз не мога така като тебе,
мен от друго тесто са ме месили.
Явно имам различни потребности -
да преправям най-трудното в лесно.
Нямам нужда да бъда превземана,
да ме дялаш, рисуваш, иззиждаш...
Аз съм, дето избра и те взе.
И съм толкова, колкото виждаш.
Аз не ровя да търся съкровища
под страхливата мъжка суетност.
Не подхвърлям любов като помощи -
аз обичам банално, по женски.
И когато се спънеш в очите ми,
да откриеш оазис сред зноя.
Погледни - нямам много за даване.
Но каквото го имам, е твое.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много е хубаво!
-
Богоговея пред това признание!
-
Прекрасно и отдадено...!!!
-
Изумително, преди 5 минути го прочетох във вестник " Уикенд " и реших да те потърся тук
Браво!!! -
браво
-
Прекрасно.
-
Страхотно, страхотно! В момента ми звучи толкова близо, че ми се доплаква!
-
Пишеш пленително!!!
-
Благодаря ви, че споделихте
-
Супер е!
-
Прекрасно е!!!
-
Много ми хареса!
-
Аз не ровя да търся съкровища
под страхливата мъжка суетност.
Не подхвърлям любов като помощи -
аз обичам банално, по женски.
Поздарав!!! -
Хубаво пишеш, чета те с удоволствие навсякъде, Хриси. Поздрави и за този невероятен стих...
-
Благодаря ви, удоволствието е взаимно
-
Удоволствие е да чета този стих - естествен, непринуден и красив. Благодаря!
-
Хубава поанта, поздравления!
-
"Но каквото го имам, е твое"
Страхотно!!!
-
Харесва ми.
-
Хубаво е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
