6.07.2011 г., 23:43 ч.

И съм толкова, колкото виждаш 

  Поезия » Любовна
1260 0 20

Аз не мога така като тебе,
мен от друго тесто са ме месили.
Явно имам различни потребности -
да преправям най-трудното в лесно.

Нямам нужда да бъда превземана,
да ме дялаш, рисуваш, иззиждаш...
Аз съм, дето избра и те взе.
И съм толкова, колкото виждаш.

Аз не ровя да търся съкровища
под страхливата мъжка суетност.
Не подхвърлям любов като помощи -
аз обичам  банално, по женски.

И когато се спънеш в очите ми,
да откриеш оазис сред зноя.
Погледни - нямам много за даване.
Но каквото го имам, е твое.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??