13 нояб. 2008 г., 07:56

И тази нощ

1.3K 0 4

 

И тази нощ събудих се така,

обляна в пот,

изгарящ страх от самота.

И тази нощ кошмари в съня ми прескачат,

и тази нощ жени безмилостно плачат.

Не спирам да усещам болката безкрайна.

И тази нощ студена е и сива,

но въпреки това тя отново е красива.

Изпълнено небе със светлини,
тъмни улици със скитащи души.

Безшумен танц на падащи листа,
напомнящ ми на танц на тъжните сърца.

Вятър студен и пронизващ отвътре.
Ще мога ли с тези страхове
тихо да изчакам до утре?

 

2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се че ви хареса. Поздрави
  • Поздрав и прегръдка,Ради!!!
  • Вятър студен и пронизващ отвътре.
    Ще мога ли с тези страхове
    тихо да изчакам до утре?

    Края ме разби!!!


    ПОЗДРАВ!
  • "Безшумен танц на падащи листа,
    напомнящ на танц на тъжните сърца."

    Как си го казала само!
    Поздрав за стиха! Много е хубав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...