И тази нощ събудих се така,
обляна в пот,
изгарящ страх от самота.
И тази нощ кошмари в съня ми прескачат,
и тази нощ жени безмилостно плачат.
Не спирам да усещам болката безкрайна.
И тази нощ студена е и сива,
но въпреки това тя отново е красива.
Изпълнено небе със светлини,
тъмни улици със скитащи души.
Безшумен танц на падащи листа,
напомнящ ми на танц на тъжните сърца.
Вятър студен и пронизващ отвътре.
Ще мога ли с тези страхове
тихо да изчакам до утре?
2006
© Радена All rights reserved.