26 февр. 2011 г., 15:37

И те нямам

1.4K 0 13

Защо си отиде от мене, любов?
Омръзнах ли с моите вечни капризи?
Бях все "на предпазител сложен" пищов,
прибран в чекмеджето под праните ризи.

Ти толкова дълго отляво живя,
а аз все те гледах с невяра и косо.
Кога те изгубих? Дори не разбрах -
заета бях да те пропъждам с въпроси.

Напреко на твоята воля вървях.
Мълчах и живях като кротка икона.
Веднъж не посегнах, не те пожелах -
страхливо дете пред пакетче бонбони.

Веднъж не повлякох по тебе душа.
Все обич за обич - съдба на двуколка.
И крих се от тебе, спестила срама
на сритано коте под тонове болка.

Сега аз те нямам, любов. Опустя,
тръняса без тебе житейският хребет.
И моя е цялата тежка вина,
защото аз първа си тръгнах от тебе.


24.02.2011
Радост Даскалова

http://www.youtube.com/watch?v=G8pnWDw0hwA&feature=player_embedded#at=136

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...