26.02.2011 г., 15:37 ч.
И те нямам
1281
0
13
Защо си отиде от мене, любов?
Омръзнах ли с моите вечни капризи?
Бях все "на предпазител сложен" пищов,
прибран в чекмеджето под праните ризи.
Ти толкова дълго отляво живя,
а аз все те гледах с невяра и косо.
Кога те изгубих? Дори не разбрах -
заета бях да те пропъждам с въпроси.
Напреко на твоята воля вървях.
Мълчах и живях като кротка икона.
Веднъж не посегнах, не те пожелах -
страхливо дете пред пакетче бонбони. ...
Омръзнах ли с моите вечни капризи?
Бях все "на предпазител сложен" пищов,
прибран в чекмеджето под праните ризи.
Ти толкова дълго отляво живя,
а аз все те гледах с невяра и косо.
Кога те изгубих? Дори не разбрах -
заета бях да те пропъждам с въпроси.
Напреко на твоята воля вървях.
Мълчах и живях като кротка икона.
Веднъж не посегнах, не те пожелах -
страхливо дете пред пакетче бонбони. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Радост Даскалова Всички права запазени
Предложения
-
-
Живее още, в ъгълчето скрито, невидимо за ничие око, но твърде живо, доста упорито и страшно неуморн...
-
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
-
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
