И те нямам
Защо си отиде от мене, любов?
Омръзнах ли с моите вечни капризи?
Бях все "на предпазител сложен" пищов,
прибран в чекмеджето под праните ризи.
Ти толкова дълго отляво живя,
а аз все те гледах с невяра и косо.
Кога те изгубих? Дори не разбрах -
заета бях да те пропъждам с въпроси.
Напреко на твоята воля вървях.
Мълчах и живях като кротка икона.
Веднъж не посегнах, не те пожелах -
страхливо дете пред пакетче бонбони.
Веднъж не повлякох по тебе душа.
Все обич за обич - съдба на двуколка.
И крих се от тебе, спестила срама
на сритано коте под тонове болка.
Сега аз те нямам, любов. Опустя,
тръняса без тебе житейският хребет.
И моя е цялата тежка вина,
защото аз първа си тръгнах от тебе.
24.02.2011
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
