tsveti4ka (Цвет)
198 273
5 июн. 2011 г., 00:18

И тръгнах си от мен 

  Поэзия
548 0 5

 

Протягам ръката си с въздишка,

в утешение, че може би си ти

човекът, който бих поискала

в длани и сърцето ми да подържи.

 

И май докоснах нещо поугасващо,

което в тъмнината не блести,

а само бляска бегло в твойта азовост,

покрита от най-шумните води.

 

А ти не се отказвай, твърде рано е.

Не виждаш ли, че в пламъците аз

като че ли се губя... в тихо ставане...

от слаба във най-силната жена?

 

Обрекох се и от искрите да се паля.

И запалих се, но... този огън е студен.

Обрекох се да търся извън мене рая,

но самозабравих се. И тръгнах си от мен.

 

 

© Цвет Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "А ти не се отказвай, твърде рано е.
    Не виждаш ли, че в пламъците аз
    като че ли се губя... в тихо ставане...
    от слаба във най-силната жена?"

    Невероятно е!!!
  • Благодаря за отделеното внимание!
  • много оригинално заглавие, допадна ми
  • добре
  • С малко скрит драматизъм, искрено, вълнуващо...
Предложения
: ??:??