Протягам ръката си с въздишка,
в утешение, че може би си ти
човекът, който бих поискала
в длани и сърцето ми да подържи.
И май докоснах нещо поугасващо,
което в тъмнината не блести,
а само бляска бегло в твойта азовост,
покрита от най-шумните води.
А ти не се отказвай, твърде рано е.
Не виждаш ли, че в пламъците аз
като че ли се губя... в тихо ставане...
от слаба във най-силната жена? ...