И тръгнах си от мен
Протягам ръката си с въздишка,
в утешение, че може би си ти
човекът, който бих поискала
в длани и сърцето ми да подържи.
И май докоснах нещо поугасващо,
което в тъмнината не блести,
а само бляска бегло в твойта азовост,
покрита от най-шумните води.
А ти не се отказвай, твърде рано е.
Не виждаш ли, че в пламъците аз
като че ли се губя... в тихо ставане...
от слаба във най-силната жена?
Обрекох се и от искрите да се паля.
И запалих се, но... този огън е студен.
Обрекох се да търся извън мене рая,
но самозабравих се. И тръгнах си от мен.
© Цвет All rights reserved.
