И тъй, животът си върви
Безпартиен съм – нямам билет...
Нямам стаден инстинкт – да ме водят,
към поредната паша напред,
а след туй, да ме стрижат и колят.
И безбожник съм – нямам адет,
да се кръстя или да се кланям
на пророци, като Мохамед...
Нито в дявол, ни в Бог се осланям.
Безсъдбовен съм – нямам съдба...
Имам своя живот тук и днеска...
Безтегловен съм – нямам тегла,
ни гайлета, ни болест, ни треска.
Безхаберен съм – нямам хабер,
ни от данъчни, нито от банки,
нямам кредити и личен банкер,
имам лозе с няколко джанки.
Имам още, каруца и кон.
Всъщност конят е, куца кобила.
Имам стар панталон тип чарлстон
и жена ми, една... Гювендия,
Имам толкова много неща –
имам нашата мила държава,
имам мойте деца по света,
кой в Америка, кой в Окинава.
И съседи си имам добри,
състрадателни и грижовни –
инкасатори в ранни зори
по сигнал ми гостуват, тревожни.
Нищо. Имам и свещ, и кибрит –
даже грозданка, скатана в долапа...
С жената сме свикнали на габарит,
да караме между аванс и заплата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
