1 июн. 2020 г., 20:17

И воинът сам не се цени.

1.4K 5 5

Косите си...Тез хубави коси

с цвят на стара пепел от медно кандило...

Отрязах ги, за да се боря,

срещу връхлитащите ме беди.

Очите ми...Тез мътни езера,

препълвали се често от сълзите...

Изгаснаха в тях невинните зари.

Роди се буря в светлината.

Сърцето ми...Сърцето на дете.

Детето се превърна във момиче,

момичето порасна и разбра,

че воинът сам себе си, той не обича,

но срещу стихиите в живота,

познава своята цена.

Пораснаха косите ми...

И режа ги, отново, щом боли.

Уви, очите, езера са, но от огън.

Мълчат, там скрити, подводните зари,

под тях доброто покривало си намята. Спи.

И воинът, воин е само тогава,

когато в битките сам себе си забравя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© И.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Иржи! Мило е,че ми отдели от твоето време и коментира така лъчезарно, написаното от мен.
  • Знаеш ли, Илианче, твоето отсъствие е направило някакво чудо,толкова положително, че в тая късна доба се насладих на нещо наистина хубаво!Стихът ти е изплетен от толкова истини, които силно въздействат...И в моите спомени съществуваше, че "като те стегне шапката, подстрижи се..."Докато в очите...остава следа и говорят,говорят...А такава велика поанта си поставила, че....нямам думи!! Браво!
  • Благодаря,Кате! Това е достатъчно... докосването, до някоя душевна струна.
    Дени, удоволствието е изцяло мое...Да, косата е красива,но е и като окови, като баланс...Отрежем ли я, за едни е болка, за други свобода... Винаги има символика. Благодаря на всички за оценките и сърчицата!
  • Рязането на косата за жените вечно означава нещо.. Как добре си отбелязал, Лиа.
  • Поздравления за силния стих! Докосна ме...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...