LiaNik (И.К.)
259 4451
Jun 1, 2020, 8:17 PM

И воинът сам не се цени. 

  Poetry » Other
1068 5 5

Косите си...Тез хубави коси

с цвят на стара пепел от медно кандило...

Отрязах ги, за да се боря,

срещу връхлитащите ме беди.

Очите ми...Тез мътни езера,

препълвали се често от сълзите...

Изгаснаха в тях невинните зари.

Роди се буря в светлината.

Сърцето ми...Сърцето на дете.

Детето се превърна във момиче,

момичето порасна и разбра,

че воинът сам себе си, той не обича,

но срещу стихиите в живота,

познава своята цена.

Пораснаха косите ми...

И режа ги, отново, щом боли.

Уви, очите, езера са, но от огън.

Мълчат, там скрити, подводните зари,

под тях доброто покривало си намята. Спи.

И воинът, воин е само тогава,

когато в битките сам себе си забравя.

© И.К. All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря,Иржи! Мило е,че ми отдели от твоето време и коментира така лъчезарно, написаното от мен.
  • Знаеш ли, Илианче, твоето отсъствие е направило някакво чудо,толкова положително, че в тая късна доба се насладих на нещо наистина хубаво!Стихът ти е изплетен от толкова истини, които силно въздействат...И в моите спомени съществуваше, че "като те стегне шапката, подстрижи се..."Докато в очите...остава следа и говорят,говорят...А такава велика поанта си поставила, че....нямам думи!! Браво!
  • Благодаря,Кате! Това е достатъчно... докосването, до някоя душевна струна.
    Дени, удоволствието е изцяло мое...Да, косата е красива,но е и като окови, като баланс...Отрежем ли я, за едни е болка, за други свобода... Винаги има символика. Благодаря на всички за оценките и сърчицата!
  • Рязането на косата за жените вечно означава нещо.. Как добре си отбелязал, Лиа.
  • Поздравления за силния стих! Докосна ме...
Random works
: ??:??