Косите си...Тез хубави коси
с цвят на стара пепел от медно кандило...
Отрязах ги, за да се боря,
срещу връхлитащите ме беди.
Очите ми...Тез мътни езера,
препълвали се често от сълзите...
Изгаснаха в тях невинните зари.
Роди се буря в светлината.
Сърцето ми...Сърцето на дете.
Детето се превърна във момиче,
момичето порасна и разбра,
че воинът сам себе си, той не обича, ...